АР – АР, ПО – АР, ПРЕДСЕДАТЕЛЮ НА ДАНС! СРАМ МЕ Е ОТ НАЧИНА ПО КОЙТО СЕ ПОДНАСЯ ШПИОНСКИЯ ПАРАДЕН СКАНДАЛ В ДАНС! ДАЛИ ПЪК НЕ СА РАЗПИСВАНИ „КЛЕТВЕНИ ЛИСТОВЕ“ С ВИД ДА „ПАРТРИРАШ“ ЛОЯЛНО НА Т-НАР. НАШИ СЪЮЗНИЦИ? ЛОЯЛНИЯТ НА СЪЮЗНИКА ПЪЛНИ ДЖОБОВЕ И ПРАВИ КАРИЕРА. КАТАСТРОФАЛНО ЗА СЛУЖБА, ОСИГУРЯВАЩА СИГУРНОСТТА НА СТРАНАТА

Председателят на ДАНС Пламен Тончев:

„…Говорят за футболисти, зидаромазачи и хора, които си губят времето в агенцията и само получават заплати. Искам да кажа, че такива хора няма в Агенцията. Ако някой интерпретира сегашните времена с времето, когато той е бил ръководител в структури на МВР и това е било позволено, искам да Ви уверя, че това не съществува“.

–

– Къде го чукаш, къде се пука?

А, Алеко, просто би казал: – Пази, Боже, сляпо да прогледа!

Човек, ако реши наистина да „интерпретира с времената“, както и с който и да е тогава ръководител в сруктурите на МВР, би трябвало да зададе веднага въпрос:

– Къде е служил авторът на това съждение? (в онези времена, които визира)

И какво е било отношението му към това, което тогава е било позволено, пък сега „това не съществува“.

Ар – ар, по – ар … казва турската мъдрост.

С други думи, по-леко, по-спокойно.

Когато се усеща ограниченост, безхаберие, наличие на претенции, а едновременно с това некомпетентност, напълно лишена от гладък изказ с точни аргументи, резултатът е не респект, а съжаление.

Това е катастрофално за една служба с предмет на дейност, осигуряващ сигурността на страна.

Какво съществува и какво не съществува в настоящото ДАНС, бъдете уверени, че времето ще покаже. Това би се случило само при едно истинско загрижено управление, истинско ръководство, милеещо за развитие на България и нейните поколения, а не за собствения си джоб, собствените си тесни партийни интереси или пък негласно поети съюзнически ангажименти.

Проблемът на тези „футболисти“, „зидаромазачи“, експерти, професионалисти и какви ли не още е, че те вече не знаят какво е да служиш.

Ослепели са или просто изгодата и покварата на времето ги заслепява до такава степен, че те са объркани – и в посоката и в смисъла на кого да служиш.

Днес идват едни – смяна на ръководство и промени.

Утре идват други „загрижени“ – нови смени, нови промени.

Всеки нов е по-велик и по-справедлив от предходния.

Жалкото е, че с времето оперативният работник се промени. Бавно и неусетно го замениха с административен работник.

Оперативният работник служи. Административният – работи.

Разликата е много голяма.

И който от тези, постоянно пръкващи се „професионалисти“, каквито и локуми да ви разтяга, ако се случи така, че в службата влязат хора с разум и мъжество, на яве ще излезнат огромните пробойни на Агенцията в т. нар. собствена контраразузнавателна дейност, която е независима и водеща.

Силната собствена дейност те прави ефективен партньор, било то в евро-атлантическите ни ангажименти, било другаде, където оперативната обстановка го налага за нуждите на националния ни интерес.

Силната собствена дейност укрепва възможността на градиш суверенитет, да взимаш решения, касаещи преди всичко благото на българския народ, за когото си разписал клетвен лист, че ще му служиш.

И като мисълта ми стигна до клетвен лист, че ще служиш…

Дали пък не са разписвани други разновидности на „клетвени листове“ под различна форма и вид да „партнираш“ лоялно на т. нар. наши съюзници?

Сега все още е модерно да се хващат само руски шпиони.

Всичко друго е лоялност и съюзничество.

Лоялният на съюзника пълни джобове и прави кариера.

Този, за който националният интерес, не е просто лозунг, а изповед, обич и начин на живот, не е необходим.

Нещо повече, той пречи на „съюзническите“ ни намерения, нелоялен и неблагонадежден е в изповядването на евроатлантическите ценности.

„Футболистите“, „зидаромазачите“ и плоските уверения колко наред е всичко в сферата на сигурността, никога не са били проблем на партньорите ни.

Напротив – даже са им изгодни.

Над националната ни сигурност и собствена дейност в сферата на правоохраняването (за армията и дума не отварям) е зейнала огромна дупка, през която бавно се топи всичко, което милее за българския етнос, традиция и култура.

Между другото следете сагата с шпионския параден скандал в ДАНС.

Срам ме е за начина, по който се поднася на обществеността.

Въобще не ми се мисли, ако това са поредни съсипани съдби, за да  дойде друго по-силно родоотстъпничество.

Дано професионалистите са си свършили истински работата.

Винаги съм смятал, че дисциплината може да отвори врати, които човешките амбиции не знаят, че съществуват, а мотивацията – да ги съсипе.

Сатаната е извратил нравствения порядък, казва Св. Йоан Златоуст.

На греха е придал дързост, а на покаянието – срам.

Живеем във време, наситено с дързост, която счита, че кооперацията с наглостта е почтено проявление.

А колко хубаво би било, ако покаянието не се бе отдалечило толкова много от нас.

Оставайки с искреното си уважение към всеки, ще отворя съкровищницата на суфиите, която винаги предизвиква настроение и асоциации в мен, свързани не само с реални представители на българското правоохраняване, но и с определени шедьоври на политическата ни върхушка, които сякаш са станали първопричина за есенцията на подобни заветни слова:

“ – Камъшът* издава звук и си мисли „Аз съм ней**“.

Въжето като го опънат си мисли: „Аз съм лък“.

Човек не става падишах като седне в двореца.

Глупакът като се качи на кон си мисли: „Аз съм бей“.“

––––––

*камъш – тръстика, а така също и тръстиковото „езиче“ на зурната, което се обхваща от устните по време на свирене и където се вкарва въздух с определено налягане, за да произведе зурната звук.

** ней – ориенталски, арабски духов музикален инструмент

Велин Хаджолов

бивш шеф на ОСА в ДАНС

===

На снимката: Председателят на ДАНС Пламен Тончев и този, който си го избра и назначи – Румен Радев