БОЖО И МАНИПУЛИРАНЕТО НА СОРСКОДА. ЗАЩО НА БОЖО МУ ТРЯБВА СОРСКОДА НА МАШИНИТЕ ЗА ГЛАСУВАНЕ
Войната за сорскода, война от ново поколение.
Днес в Министерството на Електронното Управление се проведе среща на заинтересованите страни и лица за обществено обсъждане на методиката за удостоверяване на съответствието на устройството за машинно гласуване. На пръв поглед нищо съществено една скучна и рутинна процедура, но при по внимателно вглеждане става интересна.
Отново Божидар Божанов, бившия министър на ДАУ, постави въпроса за сорскода на машините да бъде отворен и всеки, който пожелае, да има достъп.
Същото, което беше поискал на изборите миналата година и с което стана известен, но когато стана министър изведнъж получи амнезия и рязко зави в друга посока, просто спря, въпреки, че както се казва и ножа, и хляба беше в него за да направи сорскода отворен.
Сега сме отново на избори и Божо отново запява старата песен на нов глас. Човек ще си помисли и то с право, че той е елементарен популист, но има и друго нещо.
Защо на Божо му трябва сорскода?
Той поиска не само кода на машините, не само на софтуера за разпределение на делата в съда, иска всеки сорскод на всеки софтуер във всяка администрация и институция в България.
Сорскода е най-цения актив с който разполага една организация. Сорскода е суровината, той казва на устройствата и приложенията как да се държат и как да работят.
Манипулирането на сорскода е игра и то дългосрочна игра.
„Когато се добереш до сорскод първо гледаш за неговите уязвимости, за да може да го използваш за лични цели, следващата стъпка е да използваш тези уязвимости дългосрочно за достъп до тази организация и да правиш каквото си искаш – ни обяснява хакер с дълга кариера – И какво се случва? Случват се крипто вируса в Бг Пощи, крипто вируса в БАБХ и още много други ударени институции за които не се говори.“
Фирмите, Институциите и гражданите използват Системата за електронни бюджетни разплащания (Себра), система за наблюдение на инициираните плащания от включените в нея бюджетни предприятия и управление на плащанията в рамките на предварително зададени лимити. Но малко се знае, че скрипта за аноминизиране, събира и личните данни и информация за кредитните карти на всичките потребители, е писан от Божо.
„Днес в света се води тиха кибервойна и сорскода трябва да бъде защитаван“ – ни казва USA специалист по киберсигурност от телевизионния екран.
Защо някой ще иска кода да е публичен, кой има интерес?
Не е ли доста умел и хитър ход да застане начело като министър и да поиска точно този код на съда, преди това на машините за изборите, а като се има предвид до какви други сорскодове се е добрал през Информационно Обслужване?! Дружеството подържа системите и софтуера на митниците, на НАП, на здравеопазването и т.н. На което дружество държеше 99.5% от капитала. Кръг от хора държат и имат достъп не само до личните ни данни и дали един ден те, ще използват тази информация срещу нас, срещу всеки, който е срещу тях?!
Когато някой има достъп до кода на даден софтуер, може успешно да го подмени, да сложи задна врата за дългосрочен достъп и да атакува всеки потребител, който използва дадения софтуер.
Той е свит в някой ъгъл, изглежда невинен и човек спокойно може да си помисли, че борецът за прозрачност е безопасен, борещ се за някаква си кауза за „отворен код“. На пръв поглед нищо нередно, но, едно голямо НО изкача напред за това каква е истинската цел и какво се цели с нея.
Божо се изживява като технологичен лидер искащ останалите да го гледат като пророк. Но истината е, че неговата мегаломания води до некачествени резултати.
Така ДБ тихомълком успя да излъже хиляди компании и хора в IT средите зад фасадата, че иска нещо да промени, но фактите говорят точно какво направи „най-успешният“ министър за осем месеца.
Попитайте някой от неговото министерство за резултатие му и ще ви отговори с една дума – хаос, цари пълен хаос. Хората преминаха през това време през смяната на два устройствени правилника, беше започнал трети (не му стигна времето) и всичкото това за да направи умишлен хаос, защото в мътни води най-добре се лови. Назначи некомпетентни хора без нужното образование и квалификация за зам. министри и директори на дирекции.
Но кой стой зад Божо – той не блести с интелект? Христо кроманьонеца? Иво Филипов или Васко Величков? – и те не са.
Отговорът е във въпроса: Как така се появи в един списък за проверки за получаване на неправомерни пари по граждански договор към министерства, името на човек, който е посланик? Не стои ли този човек зад тях, не ги ли създаде точно тя тези хора и не им ли е дърпала тихо през годините конците.
Андрей Червенков