ВЕЧНА ТИ ПОЛИТИЧЕСКА ПАМЕТ, ХЕР РАДЕВ…

Президентът ни обединител обедини жертвите на фашизма с фашистките палачи. Обединител ни е той, завалийката…

Когато преди година и половина Румен Радев се опита да говори от името на всички ни, макар вече да съм убеден, че онова тогава е било прецизно режисирано мероприятие, аз го приех, както го приемам и сега. Все пак, който и да е от нас можеше и в момента може да заяви дали е бил съгласен да се припознава в последователите му. Ама да говориш от името на две диаметрално разположени една спрямо друга група от хора, чиито убеждения се разминават, тъй както слънцето се разминава с луната, и на всичкото отгоре да иде реч за хора отдавна напуснали нашето измерение и били приживе врагове един за друг, а ти освен това да се опитваш да ги приравниш, като стойност в действията и делата им… Е, това вече е мародерство на души! Все едно да си окачиш няколко такива над камината.

Как, бе, как ще скланяш глава по един и същи начин пред паметта на тези души!? С какъв акъл ще ги помиряваш тъй арогантно на този свят, без да имаш представа дали те на оня още не стоят вкопчени в предсмъртната си схватка.

Можеш да оставиш всички да погребват мъртвите си както сами решат, но не и да ги караш да ги заравят в общ гроб.

Вечна ти политическа памет, хер Радев…

Иван Иванов