КЪДЕ СТЕ, ОФИЦЕРИ? КЪДЕ СТЕ, ВАША ЧЕСТ? КАКВОТО КАЖАТ „ПАРТНЬОРИТЕ“, ТОВА Е…

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ ЩЕ СЕ СРЕЩНЕ С „ОМО – ИЛИНДЕН“ – Те ти булке Спасов ден.

Някои управляващи фактори у нас така и не могат да разберат, че македонизмът е културен тероризъм по отношение на България.

Той не е просто взрив, търсещ мигновен ефект.

Не е поставяне на условия и послушание, което е удавено в страх и отчаяние, склонено силово към безотказно изпълнение.

Съвършено различно е.

На вид безобиден, тих, измамен, македонизмът носи в себе си особен примитивизъм, който налага своята категоричност, независимо че тя е абсурдна за всеки нормален филолог, историк или културолог.

Примитивизмът е заложен най-вече в народо-психологията на тези, които са го възприели, затова е и опасен в своята заразност.

Той не е случайно скроен, а е дълбоко преосмислен от някои фактори, целящи пълното духовно и териториално разбиване на страната, дала писмеността и православието на славянските народи.

Неприемливо е една малка България да е причина за културния възход и духовен просперитет на цяла Източна Европа.

Няма как…

Този исторически факт е трън в очите на много чуждестранни структури, както бивши, така и настоящи наши партньори.

Той е неудобен не само за бившия Съветски съюз, а и за актуалните интереси на евро-атлантическите ни партньори.

Русия си затваря очите за него и обявява „българицата“ за „кирилица“.

Това е началото на постепенната манипулация на общественото съзнание.

В студентските ми години, дълбокоуважавани от мен преподаватели, мир на душата им, ни учеха, че няма такова понятие като „църковно – славянски“ език, на който са превеждани църковните византийски текстове.

Те са писани от духовните ни отци на старобългарски език.

В това си състояние са били отправяни на североизток към братска Русия, след покръстването им през 988 година.

(Покръстването на България е процес на приемане и утвърждаване на християнството като официална държавна религия у нас, който започва през 864 г. при княз Борис I-ви, повече от век преди приемането му в Киевская – Рус и земите на Русия)

Църковно-славянския език е по-късно изобретено езиково понятие.

Между другото, българският език претърпява своето прогресивно езиково развитие във времето и от аналитичен се превръща в синтетичен. Това е добре дошло за налагането на т. наречения църковно – славянски език.

Казано по-разбираемо, в съвременния български език отпада падежната система, която е запазена в съвременния руски език, а така също и в сърбо-хърватския.

Само нарастващата непрестанна духовна деградация е причината българинът да не може да оцени колко е благословен от Господ по отношение на езика си… а, ако трябва да се изразя по-архаично, по отношение на Словото.

Македонизмът забива първата си стрела точно там – в Словото, нагло въвеждайки понятието македонски език.

За покойния, уважаван от мен проф. Иван Кочев, съществуват 3 писмено регионални области на българския език.

Първата е съвременният български език, говорещ се на територията на Р България.   Втората е известна като Западна писмено-регионална форма – това е езикът на македонските българи.

Трета е Източно – регионалната форма – езикът на банатските българи.

Ако продължи това поведение на духовна нищета и продажност, не може да се очакват светли дни за българското поколение.

Българската духовна същност не е долюбвана нито на изток, нито на запад.

Всяко заиграване с партньорство и лоялност към не знам си какви евро-атлантически ценности е чиста проба отстъпничество, осигуряващо на някои дами и господа власт, кариера, заможност, реализирана в редица случаи по престъпен начин, но не и с достоен живот.

Между другото, като се направи компромис с приемането на несъществуващ македонски език, ще последва най-циничното проявление на западната наглост с презентирането на абсурдния „помашки език“, добре приет от гръцките ни евро-атлантически партньори.

Когато рупските говори (родопските диалекти) се селектират като чужда национална принадлежност, ще стартира тоталното национално, духовно и териториално разделение.

Ако македонизмът е развиван с тихото присъствие на страната на съветите в негласната им подкрепа на сръбските специални служби, той сега се поддържа, да кажем елегантно, от западните ни съюзници, натискащи вече не толкова деликатно, а припряно за бързото приемане на Северна Македония в Европейския съюз.

Всъщност, амбициите, зад които ясно прозира чужд интерес, нагло развиващ се в невежие и измама по отношение на историческото ни минало и културна самобитност, няма как да са елегантни.

Това си е чиста проба простащина в натуралистичен вид.

За нея вероятно също се иска ценз. Не знам дали той се придобива в Харвард или в някои други западни университети, но за един български офицер той е недостоен и недопустим.

На кой му пука сега обаче, кое е достойно за българския офицер.

Къде е достойното, къде е келепира в тези модерни времена.

Някой опитал ли се е да анализира тенденцията колко и какви генерали, пък и други офицери, са влезнали в политиката след промените, а още повече след 2009 година насам.

И да си зададе допълнителен въпрос:

– това доведе ли до подобрение на живота на българина, до ефективно противодействие на престъпността и корупцията, както и до истинско отстояване на националния интерес.

Не е добре, когато генерали искат да са политици, а политици се изживяват като генерали, беше казал един мъдрец.

Той явно не е допускал още по-лошата възможност да си с генералски лампази, а да си нито генерал, нито политик… а по-скоро продажник.

Да пази Господ!

Истинският офицер е пратеник на Бога.

Неговата радост и неговата болка се сливат в едно несъкрушимо измерение – мъжеството на дните му.

Той живее достойно и умира достойно – тихо, като цвят в добродетелта си… или гръмотевично, разтърсващо красиво, но винаги с една едничка чест, отворена за Божията воля.

Къде сте, Офицери?

Къде сте, Ваша Чест?

Всъщност, този „пишман-драскач“ в мен, какви ги говори.

Какъв македонизъм, каква българска духовност и самобитност, какви офицери?

Заплатата е супер.

Стажът върви… Пенсията е за първа категория, пък е и ранна…

А сме и девоенизирани, ако не помни.

Млъкни сърце!

Каквото кажат „Партньорите“, това е…

Велин Хаджолов

бивш шеф на ОСА в ДАНС