ПОСЛЕДНОТО НЕЩО, КОЕТО ЩЕ ВИДИТЕ – МИГ, ПРЕДИ КОРАБЪТ ДА ПОТЪНЕ – ЩЕ БЪДЕ ЕДНО ТЕЛЕВИЗИОННО СТУДИО. И ЩЕ НАРИЧАТ ИСТИНАТА ПРОПАГАНДА – ДОКАТО БЪЛВАТ ПРОПАГАНДА! КОГАТО ИСТИНАТА УСПЕЕ ДА СЕ ПРОМЪКНЕ В ТЕЛЕВИЗИОННОТО СТУДИО – НИЕ НАРИЧАМЕ ТОВА ГАФ. ОБЩЕСТВО, КОЕТО НАРИЧА ИСТИНАТА ГАФ – НЯМА ШАНС

Относно това, че ПЛЪХОВЕТЕ ПЪРВИ НАПУСКАТ ПОТЪВАЩИЯ КОРАБ, искам да ви кажа, че…ТОВА НЕ ВАЖИ ЗА ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ ПЛЪХОВЕ‼️ (НЯКОИ ОТ КОИТО ДОСТА КРАСИВИ) (външно)

Сега…, ЧЕ КОРАБЪТ ПОТЪВА – ТОВА НА ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА Е ЯСНО, МИСЛЯ. Става дума за КОРАБА, на който се давим всички, напоследък. Имам предвид – СВЕТЪТ, какъвто го познаваме (а, може би – СВЕТЪТ ВЪОБЩЕ, и цивилизацията, като цяло). За нашата цивилизация става въпрос. Случвало се е, и преди (атланти, маи…) Нищо ново под слънцето. Всяко ново – е добре забравено старо, нали знаете. Важи и за кон’цент’рационните лагери (които сега са туристически атракции) – Засега! (още малко време) – Преди да се върнат към основното си предназначение)

Важи за вксинационните кампании (имало е и преди пандемии (чума, холера) – създали основателни предпоставки за прилагане на ваксини.

Важи, общо взето – ЗА ВСИЧКИ ЧОВЕШКИ БЕЗУМИЯ, КАТО ЦЯЛО.

Но има и нещо ново. Новото в случая знаете ли кое е?

Че ПОСЛЕДНОТО НЕЩО, КОЕТО ЩЕ ВИДИТЕ – МИГ, ПРЕДИ КОРАБЪТ ДА ПОТЪНЕ – ЩЕ БЪДЕ…. ЕДНО ТЕЛЕВИЗИОННО СТУДИО, с всичките му плъхове вътре (някои от които доста красиви – външно).

ПОСЛЕДНОТО, КОЕТО ЩЕ ВИДИТЕ – миг, преди корабът окончателно да потъне – ще бъде именно това:

Познато телевизионно студио (те всички си приличат)

И… Всичките му плъхове вътре.

Плъховете вътре – ще ви информират. Те ДО ПОСЛЕДНО ще ви информират (ДЕЗинформират) – за цените на парното и тока, за ШОКА (от войната, и разни други шокове), ще броят умрели и починали, и ще наричат ИСТИНАТА пропаганда – докато бълват пропаганда!

Разбира се, пропагандата НЕ ВКЛЮЧВА цените на парното и тока, хляба и сиренето, салама и синьото гориво (И НАЙ-ВЕЧЕ ОЛИОТО). Тук пропаганда няма. Има само истина. Чиста истина – поднесена със сата’нинско удоволствие (за предизвикване на повече шок).

ВСИЧКО ОСТАНАЛО ОБАЧЕ – Е ЧИСТА ПРОПАГАНДА, И ДЕЗИНФОРМАЦИЯ.

И те ще я бълват ДО ПОСЛЕДНО! – красиви, добре изглеждащи,  изглеждащи умно (и гледащи умно) А, бе… Почти, като живи! Накипрени, като за тиган,ска сватба (или, като за последно) – в своите сценични костюми. Със сценични усмивки на изкуствените си лица –  лек намек за изкуствените им сърца.

Най-бруталното е, че те НАРИЧАТ ИСТИНАТА ПРОПАГАНДА – ДОКАТО БЪЛВАТ ПРОПАГАНДА.

Не по-малко брутално е това, че…

Когато ИСТИНАТА успее да се промъкне (за кратко) – в някое телевизионно студио – ние наричаме това… ГАФ.

Общество, което нарича истината „ГАФ“ – няма шанс.

Да оцелее… дълго.

И последното, което ще видите – МИГ, ПРЕДИ КОРАБЪТ ДА ПОТЪНЕ ОКОНЧАТЕЛНО – ще бъдат УСМИХНАТИТЕ ЛИЦА НА ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ ПЛЪХОВЕ, накипрени в сценичните си костюми, със замръзнали сценични усмивки на лицата –  как ви информират (за цените на парното и тока) и ви ДЕЗинформират (за всичко останало).

И те ще го правят до тогава, докато…

Стигне проклетата вода, в която се давим – до гърлата им. И млъкнат завинаги!

Тогава със сигурност ще млъкнат завинаги.

Чакам този момент. С нарастващ ентусиазъм.

Когато КОРАБЪТ ПОТЪВА – хората се държат различно.

Спомням си кадри от „Титаник“, който гледах наскоро. Когато до потъването му оставаха буквално броени минути – добрият наблюдател можеше да види уникални неща!

Една голяма част от хората – тичаха като обезумели по палубата. Някои помагаха на хората да излязат на по-безопасно място. Други предлагаха пари на лодкаря – да ги „вреди“ с предимство да се качат на лодка – неразбиращи, че има моменти, когато шарените хартийки губят всякаква стойност и престават да имат значение. Спомням си една култова реплика, казана по този повод:

– В момента вашите пари не струват НИ-ЩО!

Трети – скачаха като обезумели направо във водата – без лодка и без спасителна жилетка – със същия безумен ентусиазъм, с който сега някои пазаруват олио.

А един човек от оркестъра – свиреше…. На цигулка!

Той просто стоеше, изпънат като струна и някак нереален сред безумното множество, което тичаше напред-назад – и свиреше. Така вдъхновено! Както свири само човек, който знае от къде идва – и накъде се е запътил. И ще пристигне всеки момент!

Повечето не знаеха… И затова бяха обезумели.

Най-странното е, че ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ ПЛЪХОВЕ също не знаят (отде идат, и накъде отиват). Нито – къде се намират въобще! Но се държат така – сякаш знаят! И, затова… Последното, което ще видите, преди корабът да потъне – ще бъдат ТЕ.

Накипрени в сценичните си костюми – с изкуствени, сценични усмивки, замръзнали на изкуствените им лица. Как информират (за цените) И ДЕЗинформират – за всичко останало.

Според, както им е спусната директивата на партията.

Нямам предвид Продължаваме Промяната – а онази, Оруелската партия.

Описана в един роман…

За който все по-често става дума напоследък, и който се материализира по-бързо, отколкото очакваха кон’спираторите.

Гълъбина Митева