ПЪТНА „ЕКСПЕРТКА“ ЛОБИРА ЗА ФИРМИ, БЛИЗКИ ДО ГЕРБ, ПРОБУТВА АМЕРИКАНСКИ СТАНДАРТИ В ЕВРОПЕЙСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Под влиянието на Диана Русинова- Мехмедали се изменят стандарти в България.

Покрай множеството пътни инциденти напоследък, от телевизионните екрани не слиза лицето на представяната за пътен експерт Диана Русинова- Мехмедали. Фрапиращо е представянето ѝ с апломб от страна на недоучили телевизионни водещи като шеф на Българска агенция за управление на транспорта. И човек веднага си представя сериозна аналитична институция с експерти на високо ниво. Всъщност става въпрос за фирмата на Русинова, кръстена с гръмкото име „агенция“, пък и с добавка – „за управление“. Преди това ЕООД тя бе регистрирала ООД с наименование “Агенция за транспортни проучвания и прогнози” и небезизвестното сдружение „Европейски център за транспортни политики“.

Все гръмки названия, зад които стои една жена, завършила социална педагогика и бизнес управление. Самочувствието на Русинова, обаче, идва от специализацията ѝ по пътна безопасност в САЩ, за което твърди тя самата.

Ако се върнем в коментарите за безопасността на пътните настилки на Русинова с година-две назад, прави впечатление, че случайно или не, с времето тя все по-тенденциозно започна да насочва вниманието на публиката и да дава отрицателни оценки само срещу обекти, изпълнени от неудобни за ГЕРБ фирми. Дори и към момента не е тайна, че близки до ГЕРБ компании продължават да прибират неправомерно държавни средства за поддръжка на пътищата у нас, а въпросната „експертка“ Русинова ги подминава в критиките си. Пример за поредната порочна практика на държавни институции е случай през недалечния юли месец, когато Автомагистрали ЕАД възлага работа по обект Автомагистрала “Тракия”, чрез Инхаус процедура, след изричното обявяване на инхаус процедурите за незаконна практика.

Прави впечатление, че изпълнението на въпросния обект и последващите действия се развиват по различен от утвърдения дотогава метод, а именно оценяването на определена работа от нашумялата в медиите псевдо експерт по пътна безопасност Диана Русинова, напълно отсъства.

Ето какво пише в свой материал отпреди десетина дни сайтът opposition.bg: „Човек би се зачудил дали изпълнението на конкретната Инхаус процедура не е осъществено от приближена на г-жа Русинова фирма. И може да се окаже прав. Най-малкото поради простата причина, че дъщерята на собственик на строителна фирма, близка до ГЕРБ и неспирно печелеща поръчки от АПИ, е начело на “Спейс Технолоджи Солюшънс”ООД, чрез която фирма Диана Русинова щеше да брои дупките. До тук само ще ви кажем, че името на собственика на строителната фирма, изпълнила Инхаус процедурата за Автомагистрали ЕАД, е Иван Иванов, а неговата щерка е тази, която работи заедно с “независимото вещо лице” Русинова.

Задълбочено разследване на BIG5, обаче, разкри още фрапиращи факти за лицето, без което вече не може да се коментира нито едно ПТП. Нека отбележим, че самата Русинова преди година по повод т.нар. броене на дупки споделя пред „Банкеръ“: „Искам да подчертая, че технологията е разработена от сериозен международен екип, но самата идея и методиката за нейното разработване са лично мои. Поради това аз съм подала документи и имам решение за международен патент, издадено в САЩ.“

И въпреки че България е транспонирала  Директива (ЕС) 2019/1936 за управлението на безопасността на пътните инфраструктури, под влияние на „експертката“ с патент от САЩ, започват да се изменят редица пътни стандарти –  дали заради щатския сертификат, дали заради гръмко кръстената и фирма, дали заради близостта с фирма, която има частен интерес.

Едно обаче е сигурно: под влияние и чрез пряката намеса на псевдоекспертката по транспортни политики Диана Русинова-Мехмедали, се изменят български и европейски стандарти, които вместо да подобрят безопасността на движението, създават доста сериозни предпоставки за ПТП-та.

Ето и пример: Преди година и половина Европейският Център по Транспортни Политики налага промени в Българският стандарт за неподвижно закрепени вертикални пътни знаци, в частност относно светлоотразяващият материал (фолиата) за лицата на пътни знаци. Националният стандарт преди това е гласял, че коефициента на обратно отражение на фолиото за пътни знаци трябва да покрива определен клас (R1A, R2A, R3A, R3B), измерено при различни ъгли на наблюдение и ъгли на пречупване. Целта е да се докаже, че пътните знаци отразяват светлината, погледнати от различни точки и разстояния. Има и европейска норма EN 12899, която принципно се приема и за национална, тъй като България, като страна членка на ЕС, е разписала Директивата за управлението на безопасността на пътните инфраструктури.

Диана Русинова-Мехмедали, обаче, лобира за промяна на националното приложение за България на този европейския стандарт EN 12899, с цел да започне да отговаря то на Американски стандарт, а именно добавя изискване за фолиото на знаците, които се поставят отляво и отдясно на автомагистрали, скоростни пътища, пътища I клас и пътища II и III клас с натовареност повече от 4000 авт./ден, да покрива изискванията на класове по коефициент на обратно отражение R3A и R3B едновременно, и то с ротационна симетрия. Какво означава това с прости думи – ако някога в светлото бъдеще на България започнем да произвеждаме Български автомобили, които да могат да бъдат шофирани с главата надолу, или в легнало положение, или с гръб към посоката на движение, или шофьора да левитира над земята на около 2 метра, фолиото на Българските знаци, поставени по пътищата ни, ще е способно да покрие абсолютно всички абсурдни изисквания относно светлоотразяване, които един такъв нестандартен транспорт би породил. Видимо нейните специализация и патент в САЩ си имат своята цена. И въпреки че е кръстила една от фирмите си Европейски център за транспортни политики, Русинова упорито работи по налагане на Американски стандарт. Но и тук откриваме още една причина: само фирма „3М“, която е Американска фирма, към момента на промяна на тези национални приложения от стандарта, произвежда фолио, покриващо описаните по-горе безумни и непрактични изисквания, а по една още по-голяма случайност, в комисията, одобрила измененията на същия този стандарт, е участвал представител точно на фирма „3М“.

Впоследствие, само след около година, Германска фирма успява да произведе и да сертифицира фолиа за Българския пазар, отговарящи на Американския стандарт, но цената им е трикратна, в сравнение с цената на нормалните фолиа, които те произвеждат, отговарящи на Европейския стандарт.  Т.е. „експертката“ Русинова, лобирайки за определена фирма, налага стандарт, по който България трябва да плаща материали за пътни знаци в пъти по-скъпи от нормалното, независимо че България е в Европейския съюз и преди „експертната“ ѝ намеса са се прилагали общоевропейските стандарти.

Комерсиалните успехи на Русинова, обаче, не се свеждат само до това да промени Българските стандарти за знаци, но и в налагането на непосилни и безсмислени изисквания в стандарта за пътната маркировка.

Тя, самата, в интервю се хвали, че е успяла да блокира предложение за нормализиране на настоящия стандарт и за отстраняване на противоречията в него: „Ние успяхме да се преборим с едно предложение, което цели да намали изискванията по стандарта“.

Според експерти от пътното строителство, с които разговаря BIG5, в България изискванията за степента на противохлъзгане или наричано още SRT коефициент, са за трета степен (S3), т.е. с две степени по-високо от същото изискване в Германия, Франция и Италия, в които държави маркировката трябва да отговаря на S1. Степента на противохлъзгане на маркировката обикновено трябва да е същата като тази на асфалта, която е около S1.

При изискване за противохлъзгане на маркировката 3 пъти по-високо от това на асфалта, се получават ПТП-та, защото при рязко спиране на превозните средства, сцеплението с гумите е различно при двете повърхности (на едната е S1, а на другата S3) и това води до завъртане на автомобила. А може би г-жа Русинова освен да брои дупки от космоса, може пак оттам и да придвиди, че докато катастрофира автомобила, неговите гуми в никакъв случай няма да настъпят някоя от маркировъчните линии.

Тук идва и друг проблем: в Германия изискването за степента на светлоотразителност на маркировката е 200 мили кондела, а в България е 300. И като се вдигне количеството на противохлъзгащата добавка в перлите, за да се постигне високото изискване за SRT параметър, съответно намалява светлоотразителността на тези перли и на маркировката като цяло, и тогава се получава по-некачествена маркировка с много по-ниска видимост в тъмните часове на деня.

Иначе не се изненадвайте, ако и при следващото ПТП, от телевизорите пак видите лицето Русинова да обяснява какво се е случило и как за това били виновни настилката и средствата за пътна безопасност – онези, които са по европейски стандарти, а не по американските, за които тя си има патент.

Андрей Червенков