СЕВЕРОАТЛАНТИЧЕСКИЯТ МОДЕЛ И РАЖДАНЕТО НА РУСОФОБИЯТА

Британската „Анаконда“

„Коварният Албион“  е другото име на британците, още в римско време англичаните пресичат граничната река и нападат пиктите, започвайки своята  инвазия. Не войната, английският език е оръжието за това днес, клавиатурата на компютъра е с британски и американски букви за целия свят, разплащателно средство  на планетата е доларът, комуникацията на човечеството е с американски социални приложения. През 1820-1840 г. Великобритания  разширява територията си  на над 50 мил. кв. мили, 19 млн. британци господстват над 196 млн. население по света. Потушавайки жестоко бунтовете на местните африканци, индийци, австралийци и китайци, британците финансират кампания, с която светът да узнае за притеснението на поляците от руснаците.1 Единствената държава, способна да се противопостави на Великобритания в нейната геополитическа инвазия, е Русия в 20-те години на XIX в. В 1820-1830 г. британците задействат информационно-психологически проект „русофобия“- неприязън към Русия като към определен етно-исторически тип, враждебност към  православието и самодържавието. Британците разпространяват образ на Русия на европейски жандарм след 1815 г., срещу  руските варвари е  нужен поход, Парижкият архиепископ, Маркс и др. интелектуалци пишат по идейни указания, излизат книги за военните замисли на Русия да нападне Индия, както и за други нейни експанзионистични планове, след потушаването на полското въстание 1831 г. в русофобския проект се включват и поляците, избягали на Запад. Дипломацията на Лондон привлича Австрия и Прусия за съюзник, за да остане Русия сама.2

Великобритания създава в първата половина на XIX век опорни точки на моретата по света, които контролират проливи, устиета на реки, острови, свързани с линии, представляващи маршрутите на търговския им и военен морски флот – Хелхоланд, Гибралтар, Малта, Сузи, крайбрежието на Западна Африка, нос добра Надежда, Аден, Маскат,  Короманделски и  Малабарски бряг, Цейлон, Сингапур, островите в Тихи океан Тази мрежа, създадена от британците, наречена „анаконда“, обхваща света по море и им гарантира световно господство.

В края на XIX век Русия започва строителството на железопътния транспорт. С него скоростта на преместване на товари и хора е по-голяма от тази на морския транспорт. Господството на Великобритания отива в историята с  изграждането на руската транссибирска магистрала и на  германската Берлин – Бизантиум – Багдад, особено след съединяването им. Геополитикът на англосаксонците Макиндер заговорва за нарушаване на  равновесието между Хартланд, Вътрешния полумесец  и Крайбрежната зона, контролирана от британците. Системата на британски контрол се оказва провал. В отговор британците  интервенират в зоната на влияние на Русия току до нейните граници. В 1834 г. секретар на посолството на  Великобритания в Истанбул, разузнавачът  Д. Уркварт рекрутира черкезите / адиги / против Русия. Изпратени били на място и разузнавачите  Лонгуорт и Бел. Разпалена бил враждата на адигите срещу Русия: те получили пари, флаг,  декларация на независимост от британската разведка в Северен Кавказ. По същото време Ян Виткевич, успял в Кабул 1973 г. да подпише мирен договор на руската дипломация с емира на Афганистан Дост Мохамад.3в това Британското отмъщение не закъсняло – Виткевич бил убит, мирният договор изчезнал, опитали да отстранят и емира, но в това не успели.4 За капак – Николай I не взема заеми от Ротшилд. В първата половина от царуването му – 1826-1840 – и от никой друг. През 1841 г. взима от Братя Беринг – Лондон, от Гопе и Ко- Амсердам и от Менделсон и Ко – Берлин, за  железопътното строителство, но те са конкурентите на Ротшилд и те не търсят да установят финансов контрол над Русия. Тогава за контрол е потърсена война – Кримската.

С Кримската война – октомври 1853 – февруари 1856 – Русия става обект на кръстоносен поход, чиято цел е да я извади от Централна Европа, да  я накара да забрави за Кавказ и Централна Азия, да ревизира Наполеоновите войни. Организатор, вдъхновител и финансист на общозападната война срещу Русия е Великобритания. С Кримската война британските  управляваща  финансово политическа класа вкарва в решителна фаза Голяма Световна  Игра срещу континенталния евразийски гигант, който и пречи, както и в Централна Азия – Втората опиумна война срещу Китай. Освен Североатлантическата система в XVI-XVII в. съществуват руската, китайска, индоокеанска и др. В XIX в. вече били само северноатлантическа, руска, китайска. Кримската война и Втората опиумна война трябвало да отстранят руската и китайската система.5

Руският императорът става враг номер 1 на европейското масонство, либералната и лявата интелигенция го засипват с обвинения и заплахи, революционерите се готвят да му отмъстят. Русия стои на пътя на революционните преобразувания, диктувани от конспирационните структури. Николай Първи поддържа монархизма и легитимизма в и Европа, и в Османската империя. В 1849 г. руската армия спасява австрийския император от унгарското въстание. Пропагандата свързва в съзнанието на човечеството „Русия = революция“, но действителността е точно обратната. „Отдавна в Европа съществуват само две сили – Революция и Русия – пише Тютчев. – Тези две сили днес стоят една срещу друга, а утре, може би, ще се сборят. Между тях не може да има никакви съглашения и договори. Животът за едната означава смърт за другата. От изхода на борбата между тях, най-голямата, видяна някога на света, зависи завинаги цялото  политическо и религиозно бъдеще на човечеството.“6 С това става ясна и главната причина за ликвидирането на последните шестима руски царе от династията Романови. За руския цар Александър Романов, който на 1 декември 1825 г. умира след големи мъки, лекарите установяват, че е отровен с известната бавнодействаща отрова „Акватофана“.

Изявлението на президента Джеймс Монро в годишното му обръщение към Конгреса на 2 декември 1823 г. е отговор на претенциите на Русия към тихоокеанското крайбрежие на юг от Аляска до 51-вия северен паралел (заявени с указ на цар Александър I от 1821 г.), както и от намеренията на европейските Велики сили от т. нар. „Свещен съюз“ да възстановят с военна сила испанското господство в Латинска Америка, която е в процес на извоюване на независимостта си. Доктрината „Монро“ издига парадигмата за надмощие на САЩ, базирана идеологически на американската изключителност, на първо време с териториални претенции за Куба и Тексас, и заради отказът от намеса в отговор на призивите за подкрепа на гръцкото въстание против османското владичество, избухнало през 1821 г.

Антируски/антисъветски е и Планът „Маршал“ (официално Програма за европейско възстановяване) – инициатива на Съединените американски щати за подпомагане на Европа, с която американското правителство дава безвъзмездна помощ от 13 милиарда долара (приблизително 130 милиарда долара днес) за възстановяване на европейската икономика след края на Втората световна война. Планът е в действие в продължение на 4 години от 8 април 1948 година. Целта на Съединените щати е да се възстановят засегнатите от войната области, да се премахнат търговските бариери, да се модернизира промишлеността и да се възстанови икономическият просперитет на Европа като преграда пред разпространението на комунизма. Разорена и бедстваща, Европа би станала лесна жертва на комунистическата пропаганда и на съветското политическо настъпление. Главното условие за получаване на американска финансова помощ е правителствата да представят своите проекти за икономическо възстановяване и да отчитат точно как се реализират и в кои сектори се влагат отпуснатите средства. Съветската дипломация се противопоставя, тъй като не желае финансовата помощ да попречи на започналото изграждане на система от сталинистки тип в източноевропейските държави и обвързването на техните икономики със съветската.7

Руско-британската „Голяма игра“

Халфорд Макиндер (1861-1947) дипломат, създател на теорията за Хартланд – „сърцевината на планетата“,  е известен с фразата си за Източна Европа и населяващите я народи, която звучи така: „Който управлява Източна Европа, управлява Хартланд, който владее Хартланд, владее Евразия или сърцевината на т.нар. Световен остров, а който владее Световния остров, управлява света“8. Макиндер – предлага решение с прокарването на „демократичните идеали“, още след Парижката мирна конференция през 1919г. от името на британската (и американската) страна, а и като Върховен комисар на британското правителство и Антантата в Южна Русия. Той допуска, че Германия ще действа като своеобразно копие, насочено против морските държави. Ако в дръжка на това „копие“ се превърне болшевишка Русия, силата му би нараснала многократно – елитът на имперска Русия е силно германизиран, болшевишката революция се осъществява по „рецептите“ на германеца Карл Маркс. Според Макиндер, за да се предотврати възникването на подобна заплаха на териториите на трите бивши империи (включително Австроунгарската) следва в нововъзникналите държави от региона, останал без „господари“, да бъдат прокарвани и налагани „демократичните идеали“. Макиндер посочва, че случилото се в Русия, която се превръща от империя в болшевишка република, може да се случи и във всички останали субрегиони: „Руските, пруските и унгарските равнини, с присъщото им значително сходство на социалните условия, са доста подходящи както за възхода на милитаризма, така и за пропагандата на синдикализма. Именно с този „двуглав орел” (на сухопътната мощ) следва постоянно да се борят западните държави и острови”.[Mackinder Democratic  p. 1].9

Според британския геополитик, изходът от ситуацията е свързан с утвърждаването на налаганите, включително със сила, от морските държави демократични идеали в тези геоографски детерминирани (екс)тиранични пространства. Като в името на тази цел се допуска разчленяването на Източна Европа на три суберегиона: Германия, Русия и поясът от държави между тях, който Макиндер смята за най-подходящия за „установяване на демокрацията” (тук няма как да не отбележа, че 70 години след появата на книгата му, същата тази зона отново се оказва най-подходяща за „налагане на демокрацията”, паралелно с бурното развитие на една от специфичните особености на този проект – русофобията).

Според Макиндер, за да бъде премахната заплахата от „световна тирания” (world-tyrannу), генерирана от първите два субрегиона (т.е. от Русия и Германия), е необходимо стратегическо мислене в икономиката и поставяне на демократичните принципи в основите на политиката – нещо, което той смята за присъщо най-вече на Великобритания и САЩ. В историческа рестроспектива и в перспектива, сблъсъкът между тях и Хартленда е неизбежен и само победата на англосаксонските сили в него би гарантирала свободата на нациите, а чрез нея – и свободата на отделния индивид, както и на човечеството, като цяло.9  [Нарочницкая, Россия… с. 374]. 10

Халфорд Макиндер започва книгата си с анализ на четирите световни войни, които според него са се водели през последните четири века. Първата е сблъсъкът между протестанти и католици в началото на ХVІ век, именно на територията на Централно-Източна Европа. Той твърди, че: „Големите войни в историята – имам предвид световните войни, водени на всеки сто години в течение на последните четири века, са пряк или косвен резултат от различните темпове на развитие на нациите, които невинаги са следствие от по-голямата надареност или енергия на една нация, в сравнение с друга. До голяма степен, тези войни са последица от неравномерното разпределяне на стратегическите ресурси на планетата между тях“ 11

След Първата световна война се случва нещо, принципно ново: в Русия избухва революция, а във войната се намесват САЩ, Германия и Австро-Унгария – бившите господари на живеещите в региона славянски народи, търпят поражение и възниква възможност светът да бъде превърнат в „в безопасно за демокрацията пространство“ [Ibid, p. 44]. Появява се шанс източноевропейските държави да се превърнат в „ареал на демокрацията“, каквото е и желанието на населяващите ги народи. Според Макиндер, Първата световна война избухва в Европа, в резултат от въстанието на славяните против германците, но като последица от нея възниква възможност, с британска и френска помощ, славяните да бъдат избавени не само от немското влияние, но и от това на Русия.

По-нататък британският геополитик обяснява своята метафора за „пояса от държави“ – пълноправни членове на Обществото на народите, в които вижда „единствената алтернатива на ада на земята“. Една от целите на тази конструкция е „адекватното раздробяване на Източна Европа“. Условно казано, поясът от нови независими държави запълва „траншеята“ между Русия и Германия. Това едва ли би могло да се постигне чрез реализацията на германската концепция за Централна Европа (Mitteleuropa), сред чиито автори в частност е и съвременникът на Макиндер – протестантският пастор Фридрих Науман, според който в тази зона следва да доминира именно Германия. Макиндер обаче смята, че реализацията на този план „би запазила взаимното съперничество между германци и славяни и би направило невъзможно постигането на дългосрочна стабилност. Именно Междинният пояс от държави, поддържан от външни сили в рамките на Обществото на народите (ОН), ще позволи раздробяването на Източна Европа на нещо повече от двете „държави-системи“ (Германия и Русия). Освен това, държавите от този пояс, които са приблизително равни по сила, ще формират група (алианс), която също следва да стане част от ОН [Ibid, p. 120]. Макиндер обаче е напълно убеден, че, каквото и да се случи в „стратегическия Хартленд”, той трябва да бъде поставен под контрола на „морските държави”. Защото, „който управлява Източна Европа…”, той в крайна сметка „господства и в света”.12

Поборниците за демократичните идеали отвъд Ламанша  планират сблъсъка между Германия и СССР и втората фаза на процеса на насаждане на „демократичните идеали“ в буферното пространство между тях.

„Стратегията на Макиндер обслужва вечната задача на британската политика: да не се допусне прекаленото усилване на която и да било континентална държава и да се попречи на хипотетичния руско-германски алианс“ [Нарочницкая, Русский… с. 175]“Версайският договор и началото на новата геополитическа епоха“ според Наталия Нарочницка, в новите конфигурации на глобалното противопоставяне, контролът над Източна Европа продължава да играе определящата роля. Днес регионът отново изглежда останал без „доминиращ играч“: Русия не може да го контролира, а пък Западна Европа не желае да се ангажира с това. Славянските народи получават шанса да „възприемат демократичните идеали“, но положението им ще не ще се подобри.

Глобализация по руски

Враждата на Запада към Русия е породена от руската  геополитическа и цивилизационна мисия. Тя е преграда за културно-политическата експанзия на Запада на Изток. Ограничава разпространението на либералния обществен модел по света. А и Русия винаги федерира около себе си множество страни и защитава своите национални и цивилизационни интереси народи в мощен имперски блок. Русия не е регионална държава, каквато е Турция в Азия.13  Русия само на север и на изток съвпада с естествените геополитически граници на евразийския континент, но едва с изход на топлите морета на Юг и на Запад ще е геополитически завършена. За това са водени последните руско-турски войни, от които губят Руската и Австроунгарската империя, а атлантическа Англия печели под свой контрол всички брегови пространства. Проанглийските проекти вкарват Русия в самоубийствени конфликти на страната на своите политически противници и против своите естествени геополитически, опитвайки се на славянофилска основа да се установи в Източна Европа. Славянофилската геополитическа утопия струва на Русия Царя, Църквата и Империята. Евразийски ориентираните болшевики спасяват страната от превръщането на Русия в регионална държава.

Още граф Сергей Уваров (1786 – 1855 г.) – президент на Императорската руска академия на науките, след анализ на произхода и етимологията на западните принципи „свобода“, „равенство“ и „братство“, формулира в противовес „За вяра, цар и отечество“ –  „истинските руските защитни принципи на православието, автокрацията и националността“. По-късно в „Етногенеза и биосфера на Земята“ Лeв Гумильов развива тезата, че „Евразийския Изток не е варварски народи в периферията на западната цивилизация, а самостоятелен и динамичен център на етногенеза, култура, политическа история, държавно и техническо развитие. Великоруската цивилизация е основана върху тюркско-славянската етногенеза, реализирана в географски план като  исторически алианс на Гората и Степта.14 Актуализмът на Запада е грижа на настоящия момент без връзка с традициите, и без оглед със съдбата на бъдещите поколения. Пасионарността на Изтока е позитивна категория, приравнена с героизма, етнически стремеж за безкористно съзидание в името на националната традиция“.15

В труда си „Европа и человечество” Николай Трубецкой пише: „Европейската култура не е културата на човечеството. Това е продукт на историята на една определена етническа група”. Трубецкой задава и много важния въпрос, защо редица незападни народи, и най-вече техните елити, приемат безкритично европейската концепция за изключителност. Ето и отговора на автора: „Обяснението, разбира се, се крие в хипнозата на думите… Тези, които са се поддали на пропагандата на романо-германските шовинисти, са заблудени от думи като „човечество”, „общочовешки”, „цивилизация”, „световен прогрес” и т.н. Всички тези думи бяха приети буквално, а всъщност зад тях се крият съвсем определени и достатъчно ограничени понятия. Баламосваните от романо-германците „интелигенти” трябва да разберат грешката си. Трябва да разберат, че тази култура, която им се поднася под формата на общочовешка цивилизация, всъщност е култура само на една определена етническа група на романските и германските народи. Това прозрение, разбира се, трябва значително да промени отношението им към културата на собствените им народи и да ги накара да се замислят дали са прави, когато се опитват в името на някакви „общочовешки” идеали да наложат на народите си една чужда култура и да изкоренят националните им особености”.

Ето какво се случва според него с един „силно европеизиран” народ: „Изучавайки историята си, този народ я оценява от гледната точка на родения европеец: всичко, което противоречи на европейската култура, е зло, признак на ограниченост и изостаналост; за най-значим момент в историята се признава този, в който е осъществено решителното обръщане към Европа; по-нататък всичко, което се взема от Европа, се смята за прогресивно, а всяко отклонение от европейските норми – за реакционно. Постепенно народът бива приучван да презира всичко свое, самобитно, национално”.16

И Пьотр Савицкий в труда си „Поворот к Востоку” се разграничава от преобладаващия в руския културен елит светоглед за „съвършената европейска цивилизация” и „дивата и изостанала азиатщина”. Реабилитира органичното побратимяване на православните с номадите, определя Русия като православно-мюсюлманска и православно-будистка държава. Апологизирайки близостта на Русия с азиатския Изток, Савицкий и другите евразийците силно се отличават от руските славянофили. „Да, евразийската теория дължи много на славянофилството, най-вече в своето критично отношение към Европа и в подчертаването на уникалността на руската цивилизация. И в същото време евразийците смятат, че мисията на Русия съвсем не се изчерпва само с това да води славянските народи. Още повече, че доста от същите тези народи съзнателно обръщат гръб на Русия и държат най-вече на „европейската си идентичност”.17

Според  изследователката Дарина Григорова „Главната цел на евразийците е да запазят Руската империя, разширявайки я в евразийска, като я обявят за наследник на Чингиз хан. Туранският мит на Трубецкой легитимира геополитическия статут на Русия – Евразия на изток. Евразийците създават алтернатива на славянската идея, чиито геополитически посоки са на запад и на юг към Босфора, и ориентират Русия към Средния и Далечния изток. Евразийците са предшествениците на глобализацията по руски. Неслучайно „новите” евразийци след 1991 г. използват евразийската идеология, за да възвърнат постсъветското пространство към Руската федерация, ако не институционално, то икономически, културно и геополитически”.18 За тази цел се реабилитирането на монголо-татарското владичество и се възвеличава Московската Рус, тза сетка на критиките към Киевска Рус и европейските реформите на Петър I.

Класическата школа на Хаусхофер, континенталният светоглед, отчита духовният и метафизичният фактор в геополитиката. Англосанксонският мироглед,  прагматичният, характерен за  теласократията, се интересува само от търговията. Главната задача на англосаксонската геополитика е да не се допусне стратегически континентален съюз около Русия. А главният идеолог на неоевразийството, Александър Дугин, призовава към създаване на свят с повече полюси, обединяване на евразийското пространство (Русия, Европа и Близкият Изток) в противовес на англосаксонските страни (САЩ и Канада, Великобритания и Ирландия, Австралия и Нова Зеландия). Според него Западът е загубил духовността си за сметка на стопанското благоденствие. Дугин е под силното влияние на един от първите националсоциалистически идеолози, Хаусхофер, който разработва основните теоретични постановки на Евразийската военна и геополитическа доктрина. Хаусхофер залага на геостратегическа ос Берлин-Москва-Токио като алтернатива на Атлантическата харта на англосаксонския свят. При Александър Дугин дестинацията е Париж-Берлин-Москва, цялата Северноевропейската равнина от Нормандия до Урал.

В условията на глобалистка атлантическа доминация

Победата на Запада в Студената война слага край на биполярния и начало на еднополярния свят. Геополитическите победители – атлантизма и мондиализма  – установяват  универсализма  от западен тип по целия свят, таласократическата ценностна система е доминираща навсякъде.19 Главна им задача е да не се връща биполярността, да не допуска формиране на мащабен геополитически блок на континентализма, съпоставим със силите на атлантизма, така Пол Уолфовиц  формулира главния принцип във военно политическата доктрина на САЩ. Неоевразийството не се съгласява с поражението, търси възможности да обърне този процес наново. Неоевразийството е единствената теоретична платформа за отрицание на световната доминация на атлантизма и на неговата цивилизационна система от ценности – пазарна либерална демокрация, светска култура на потреблението, философия на индивидуализма… Идеолог на неоевроазийството е Александр Дугин. „От една пагубна за Русия догматическа ортодоксия (марксизма) ние преминахме към друга, не по-малко пагубна догматическа ортодоксия (хиперлибералната)”, пише Дугин. За Дугин либерализмът синонимите на глобализацията и глобализацията по американски.20

Според Александр Панарин (1940-2003) в глобалния свят елитите изнудват собствените си правителства, като преместват капиталите си зад граница, ако държавата не им намали до минимум данъците и социалните  отговорности и те наистина живеят и харчат парите си в чужбина и там образоват децата си. „Усилията на днешните либерали са насочени към тоталното дискредитиране на държавата. Тяхното съкровено желание е тя да изчезне и да бъде заменена от любимото им „гражданско общество”. Наблюдаваме една многозначителна асиметрия. Либералите-постмодернисти постоянно ругаят патриотизма, колективната идентичност, културната памет и всевъзможните други спънки по пътя на модернизацията-озападняването. Но неизвестно защо на гражданите на единствената свръхдържава не се забранява да се представят като неистови патриоти, егоистични националисти, фундаменталисти на протестантизма и на американизма. С други думи разрешава им се да влязат в глобалния свят „културно облечени”, притежаващи устойчива национална идентичност и даже очевиден национален егоизъм. А от всички останали се изисква да са се освободили от културна и цивилизационна памет”. 21

д-р Дончо Иванов

Използвани източници:

1. Вернадский И.В. Политическое равновесие в Европе и Англия. СПб.: Славянская печатня, 1877. С.11.
2. Фурсов, А.И. De Conspiratione / О Заговоре.Сборник монографий. А.И. Фурсов /сост./ М:.2016. Товарищество научных изданий КМК. 4-е изд. С. 120.
3. Wolmar CHr. Blood, iron, end gold. How the railroads transformed the world. N.Y.: Public affairs, 2010. P.159-171.
4. Hopkirk P. The Great Game. On secret service in Hagh Asia. L .:John Murrey, 1990/2006. P.165-174.
5. Колонтаев К. Россия и европейский финансовый капитал в Контексте Кримской войны 1853-56 гг. М.: Классика, 2003. Т.3. С. 144.
6. Тютчев Ф.И. Россия и Революция// Тютчев ф.и. Полное собрание сочинений и писма в 6 томах. М.: Класика, 2003, Т.3. С. 144.
7. Дугин А. Основы геополитики. Геополитическое будущее России. Мыслить Пространством. Изд. 3-е, дополн., Москва, Аркотея-центр, 1999, С. 134.
8. Ела ЗАДОРОЖНЮК Е. Славянският въпрос през погледа на Халфорд Макиндер, 13 Май 2020, брой 2 2020, география и геополитика
9. Halford Mackinder . Democratic Ideals and Reality: A Study in the Politics of Reconstruction (Classic Reprint) Paperback – August 24, 201, p. 1
10. Наталия Нарочницкая: Россия и русские в современном мире. М., Эксмо, 2010 г., с.28
11. Halford Mackinder . Democratic Ideals and Reality: A Study in the Politics of Reconstruction (Classic Reprint) Paperback – August 24, 201, p. 44
12. Halford Mackinder . Democratic Ideals and Reality: A Study in the Politics of Reconstruction (Classic Reprint) Paperback – August 24, 201, p. 120
13. Александър Дугин. Основы геополитики. Геополитическое будущее России. Мыслить Пространством.Изд. 3-е, дополн., Москва, Аркотея-центр, 1999, с. 208.
14. Гумилёв, Лев Николаевич. // Большая российская энциклопедия, том 8, Москва, 2007, с. 155.
15. Цветков Й. Лев Гумильов и историчната география на степна Евразия. – Проблеми на географията, 1, 2009.
16. Трубецкой, Н. С. Европа и Человечество. Москва: Директ-Медиа, 2021. – 79 с.

17.Евразийската идея От Петър Волгин , сп. Геополитика, публикувано на 22.05.2017  Брой 37

18.Д. Григорова, Евразийството в Русия. С., Парадигма, 2008, с.88

19. Евразийската идея От Петър Волгин , сп. Геополитика, публикувано на 22.05.2017 Брой 37
20. Александър Дугин. Основы геополитики. Геополитическое будущее России. Мыслить Пространством.Изд. 3-е, дополн., Москва, Аркотея-центр, 1999, с. 208.
21. Фурсов, А.И. De Conspiratione / О Заговоре.Сборник монографий. А.И. Фурсов /сост./ М:.2016. Товарищество научных изданий КМК. 4-е изд. 522 с. 119.