СТЕФЧО, ВСЕКИ КОСТЮМ, С КОЙТО СЕ ПОЯВИШ, ВСЕ ЕДНО ДЕЛЯН ПЕЕВСКИ ТИ ГО Е ПОДАРИЛ. ОТ НЕГОВИЯ СИ ГАРДЕРОБ. СЛОЖИХА ТЕ В ПЛЕНАРНА ЗАЛА, ЗА ДА ИЗГЛЕЖДА, ЧЕ ИМА И ОТ КИРО ПО -ЗЛЕ

Стефан Янев, Стефчо, щях по-едно време да ти пиша днес, ама в почивките ви все гледах да свърша нещо, а през останалото време от смях дъх не можех да си поема.

Чефко, теб ще те запомня с това, че всеки костюм, с който се появиш, все едно Делян Пеевски ти го е подарил. От неговият си гардероб. То виси отвсякъде бе, батко! Купи си нещо по мярка най-сетне, че срамна работа така.

И да ти кажа – не ставаш за парламента. Като се отплеснеш да говориш, че мисълта ти като заживее някакъв собствен живот, че като хукне по баирите да гони калинките… Хем те слушах внимателно днес и нищо не ти разбрах. Ама ако излезели да гласуват ония три милиона, дето сега не гласували, кво щяло да стане? Ами ако денят стане на нощ, а нощта на питка със сирене? Какви са тия риторични беседи, дето ги водиш бе, пиле!? Теб те сложиха в пленарна зала, за да изглежда, че има и от Киро ли по-зле?

Както е казал Марко Семов в една своя книга – това е едра ябълка за твоята уста. Като я захапеш, или я яж или хич не я лигави…

Иван Иванов