ТОВА ЛИ СА ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИ ЦЕННОСТИ? ДАНС И ЦРУ НЯМА КАК ДА СИ ПАРТНИРАТ. СЛЕПИ ЛИ СТЕ ЗА КАКВИ ПРОБИВИ СТАВА ВЪПРОС. НЕ ПРОБИВИ, А КРАТЕРИ В СЕКТОР „СИГУРНОСТ“. ЕДИН ПРОДАЖНИК ЗАМЕНЯ ДРУГ. НЕ Е В МОЙ СТИЛ ДА СЕ ОСТАВИМ НА НЯКОЙ ДА НИ „ЧИСТИ ПО СПИСЪК“. НАПУСНАХМЕ ПО СОБСТВЕНО ЖЕЛАНИЕ – ЧЕСТТА В НАС НЕ ПОЗВОЛИ ДА ПРАВИ КОМПРОМИСИ
АФЕРА:
В ТОВА БЕЗЧЕСТНО ВРЕМЕ, ПРОСТИ МИ, МИЛО, МОЕ ЗНАМЕ!
Един колега ми насочи вниманието към коментар на последната публикация:
„Ангел Риджаков
22.04.2022 в 20:05
Велин Хаджолов е достоен офицер и Мъж!!! – казвам го като негов колега в тежките времена, когато спахте, а нас ни „чистеха“ поетапно и по списък от ДАНС ….“
Рядко чета коментари под публикации.
По ред причини. Една, от които е липсата на хигиена в тях.
Тук нашият колега е изписал името си, не се крие.
Не намира анонимността за достойно проявление и мъжка сила, за което го поздравявам и благодаря!
С най-добри чувства и спомени съм за него.
Но бих уточнил нещо дребно, което остава незабележимо и премълчавано, а точно в малкия детал е скрит размахът на една последвала сива, съсипваща, непочтена тенденция, която действа и до днес.
Подадох рапорта си за напускане, в момента, в който ГЕРБ спечелиха изборите и стана ясно кои ще са силови министри, както и кои хора застават начело на ДАНС.
Рашко Зайков – тогава шеф на Главната дирекция „Контраразузнаване“ – Ц. Йовчев го извика още първия ден като застъпи на поста си.
Спря му отпуската и го освободи моментално, за да може да назначи Г. Великов на негово място.
Доколкото си спомням, моят рапорт бе подаден на 14 август 2009 година.
Рашко Зайков бе призован от Ц. Йовчев на 22-ри август и на 23-ти август бе освободен.
С мен не дочакаха да изтече едномесечното ми предизвестие и няколко дни след Рашко Зайков, вече не бях в службата.
Така че, моето уважение, но мен и Рашко Зайков, никой не ни е „чистил по списък“.
Не е в мой стил, нито пък в характера на Рашко Зайков, да се оставим на някой да ни „чисти по списък“.
Ние не допуснахме това унижение на офицерската чест.
Никой не е вечен, но честа е завинаги.
Човек умира, но тя остава с душата му.
Затова с Р. Зайков не сме жертви, нито пък потърпевши.
Ни най-малко имаме претенции за такива.
Напуснахме по собствено желание. Честта в нас, доколкото я имаме и разбираме, не си позволи да прави компромиси.
Винаги съм намирал за слабост човек да се представя като жертва.
Не е морално нито пък е в духа на православната ни същност.
Друг е въпросът къде бяха тези, които са ги „чистели по списък“, когато онзи мекошав лидер се лиши от кураж и след една телевизионна изява, за една вечер, се отметна от нас.
Забрави че със просълзени очи ни молеше да му помогнем да връща държавност.
За една вечер, като един Юда, ни предаде на продажници.
А „чистените“, какво правеха?
Подкрепиха ли ни, застанаха мъжки до нас или замълчаха, навеждайки се, за да си запазят евентуално позициите.
Не бяха ли готови да целуват ръка, за да останат?
Сега лесно се говори за достойнство и чест.
ГЕРБ бяха в апогея си и можеха да си позволят всичко.
Наглостта от тогава е символ на ежедневието ни.
Тези, които сега грачат срещу тях – и политици, и правоохранители, морални исполини, как се държаха тогава?
Един прокурор се намери да ни каже: – Разбирам ви, но не си усложнявайте живота! Сами сте!
Цял екип от оперативни работници бяха наясно с проверките, които течаха в Агенцията, както и с резултатите от тях, точно за тези, който оглавиха службата.
И какво стана? Кой възседна службата тогава?
С чия помощ?
Какво се случи с резултатите от тези проверки и къде отиде националният ни интерес, който все още се проявяваше на раменете на някои стойностни служители.
Какво се случи от тогава насам?
Знаете ли, ако наистина се направи едно стойностно, не просто протоколно партньорство с ФБР, както и с някои западноевропейски специални служби какво би се получило?
И тук не става въпрос изобщо някои от тези нагли тарикати да обяснява как ДАНС си партнира ефективно с евроатлантическите структури.
ДАНС и ЦРУ няма как да си партнират.
Уважението е задължително, но партньорството между тях е друга мая.
Релацията между контраразузнавателна и разузнавателна служба е табу и винаги носи в себе си елемент на оперативна игра.
В чия полза е тя сега?
Нека модерно да кажем – в полза на западната демокрация. Разбира се и на тези политически български представители, които апелират за лоялност към нея във всяко отношение и във всичко.
А демокрацията има особена същност. От нея не е толкова просто да се избавиш, казва пак Бърнард Шоу.
Демокрацията е въздушен балон, който виси над главите на хората и ги кара да гледат нагоре, докато други типове „шарят“ из техните джобове.
Задачата на някои представители на службите и на отбрани специализирани структури е да пускат такива балони.
И те трябва да бъдат много.
Ако се проследят балоните у нас, Кападокия с балоните си искрено ще ни завиди.
Слепи ли сте за какви пробиви става въпрос.
Не пробиви, а кратери в сектор „Сигурност“.
Хайде някой ербаплия да анализира, ако му е останало поне малко сърце и чест за това.
В службата и в ресор „Сигурност“, като цяло, от 2009 г. насам се издигаха най-големите нагаждачи и послушници, които по наше време се движеха по коридорите като фантоми, които няма да е пресилено, ако се каже, че не знаеха за какво са там.
Или пък добре познаваха ползата, към която бе нужно да са лоялни, за да бъдат там.
И тази тенденция сега свисти със страшна сила, но тя пак е изгодна на „професионалистите“.
Не се сърдете на ЦРУ, това им е работата.
Адмирации!
Алчният глупак най-лесно се води за носа и не се изисква много потенциал, за да преодоляваш допуснатите проблеми от него.
Иначе у нас, жертви да искаш, още повече след като времето удавя бавно болката от всичко.
След като един продажник заменя друг.
След като един измамник може да печели дивиденти и симпатията на народ, на гърба на друг измамник.
На всичкото отгоре, готов да се договори тайно с предходния измамник, не без помощта и погледа пак на онези чужди сили.
Това ли са евроатлантически ценности?
Смях през сълзи…
Велин Хаджолов
бивш шеф на ОСА в ДАНС